Деймън: Обичам те, Елена!…

2.08 „Rose“

Деймън: Това, което ще кажа вероятно е най-егоистичното нещо, което съм казвал през живота си… Ще го кажа само веднъж… Ти просто трябва да го чуеш…  Обичам те, Елена! И защото те обичам… не мога да съм егоистичен с теб. Защо не можеш да знаеш това? Не те заслужавам… Но брат ми те заслужава. Искаше ми се да не трябва да забравиш това… Но се налага.

2.22 „As I Lay Dying“

Деймън: Знам, че обичаш Стефан и винаги ще бъде Стефан… Но те обичам… Трябва да го знаеш.
Елена: Знам го.
Деймън: Трябваше да ме срещнеш през 1864-та. Щеше да ме харесваш…
Елена: Харесвам те сега… Такъв, какъвто си. 


Source

*Публикацията принадлежи на блога! Моля поставяйте източник при копиране на част или цяла публикация!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s